No cure no pay

No cure no pay

No cure no pay е уговорка за хонорар между пострадал и неговия процесуален представител — обикновено адвокат или юрист по телесни вреди — при която представителят получава заплащане само ако делото приключи успешно. Ако делото не донесе обезщетение, представителят не получава хонорар. В практиката по телесни вреди това е често срещана конструкция, защото пострадалите често не могат предварително да понесат адвокатски разходи.

Важно е да се знае, че за адвокатите в Нидерландия има законова забрана за чисто обвързано с резултата възнаграждение (забраната 'quota pars litis'), уредена в правило 25 от етичния кодекс на Нидерландската адвокатура. Затова адвокатите не могат да поставят хонорара си в зависимост единствено от изхода. На практика адвокатите по телесни вреди затова често използват вариант:

Извънсъдебните разноски, събирани от отговорната страна, трябва да издържат двойния тест за разумност: както ангажирането на правна помощ, така и размерът на разходите трябва да са разумни (чл. 6:96, ал. 2, б. „в“ BW).

Практически последици

No cure no pay сваля прага за пострадалите да предявят претенция. Все пак е разумно уговорките да се запишат писмено: какво се счита за „успех“, какъв процент или ставка важи при хонорар за успех и кой поема съдебните разноски в съдебно производство. Неясни уговорки могат по-късно да доведат до спорове за размера на хонорара.